Митове и заблуди при употребяващите алкохол, наркотици и други ПАВ

Митове и заблуди при употребяващите алкохол, наркотици и други ПАВ

В поредица от статии ще Ви споделим дългогодишният ни опит и наблюдения с хора потърсили помощ за лечение в нашите центрове за рехабилитация от различни видове психоактивни вещества (ПАВ) като алкохол, хероин, амфетамин, марихуана, хазарт, метадон, кристали и оскоро имаме и случаи на резиденти постъпили в програмата след редовна употреба на „чай“. Философията на нашата програма за лечение на зависимости е, че това е труден и дълъг процес на промяна на вярванията и възгледа за живота. Преди началния и през целия период на употреба на ПАВ човек има възгледи,вярвания и идеи за света около него: какво иска да постигне?, как ще го постигне?, какви методи и способи ще са му нужни?, как ще се чуства? Хората от програма ни споделят през целия път на възстановяване своя мироглед. Благодарение на техният автентичен и безценен опит сме Ви подбрали най-честите митове и заблуди :

„Употребявах наркотици и алкохол, за да се освободя от стреса, умората и напрежението, ставах по комуникативен.“ След известен период от време в лечение и анализ на минали случки и действия става ясно, че в 99% от случаите точно употребата на наркотици и алкохол е причината за това, че хората водят антисоциален начин на живот, и са причинили много проблеми в работата и в личните отношения.“ Истината беше друга,аз бях зависим от от тях, изнервях се, че закъснявах за работа, защото трябваше да съм употребил преди да работя, отлагах задачи във времето, защото сега не съм употребил и не ми е до тях, срамувах се от това че употребявам и странях от хората…“

„Смятах че към наркомания и алкохолизъм са по-склонни безотговорни хора, със слаба воля, имащи престъпен начин на живот и нямат морални принципи. Аз не съм такъв! Наркоманията и алкохолизъм са като преяждането със сладко или лакумията, не е нещо сериозно, какво ми разправят че било заболявания. Това не се оказа така!“ Наркоманията и алкохолизмът са истински болести! Всеки може да се разболее, независимо от социалния статус, религиозни убеждения и морални принципи. „И то какво се оказа накрая, трудно приех, че точно аз, любимеца на бабите във входа, добродушното и отзивчиво момче, завършилия елитна гимназия и приетият в университет станах зависим.“

„Мислих си, че като спра да употребявам хероин, аз съм „Човека““.,„Мога да спра да пия водка, не съм пил твърд алкохол от месеци“ Това погрешно схващане, не е толкова просто. Необходимостта от приемане на наркотици, алкохол или други ПАВ са симптом (проява) на заболяването зависимост. Зависим лишен от употреба на веществото бързо намира заместник на наркотиците или алкохола и болестта продължава да прогресира.„Спрях да употребявам хероин, започнах всекидневно да пуша трева, да пия алкохол, от време на време амфети, колкото мога…“,“Е да де не пиех водка ама всеки ден на обяд 2 чаши вино с обяда, след работа задължително бира, две, три с колегите и преди да се прибера в къщи минавах през магазина и си купувах ботилка вино, която изпивах на вечеря.“

„Спирам да друсам(и/или пия) и проблема е решен.“ Това не е така. Възстановяването от зависимост е дълъг процес. Дори и да се прекрати употребата на наркотици или алкохол (принудително или по друг начин), болестта зависимост стои в човека. За съжаление, само по себе си прекратяването на употребата на наркотици и/или алкохола не решава проблема.“ Тука в „Ново начало“ разбрах, че проблема ми не е в спирането, аз съм спирам много пъти,да не кажа всеки понеделник, след нова година, след рожденния ми ден, след този или онзи празник, а точно обратното, разбрах, че проблема ми е в започването, и да насоча усилията си към това, какво да направя зада не посегна отново…“

„Мислех, че мога да спра пия и/или друсам, само да реша, няма проблем.“Когато при зависим се появи желание за прекратяване на употребата, то само по себеси не е достатъчно. Зависимостта е коварна болест и лишава човек от свободата на избор. Психиката на човека си прави „шеги“ с него, изкарвайки на преден план мисли като: „защо да спирам, всички около мен употребяват, не съм зле като тоя и оня, сега точно не е момента, само да се поуспокоят нещата, завършвам тази работа и тогава(аз съм отговорен,каквото поема си спазвам обещанията) …“, които го демотивират за лечение и отлагат процеса на възстановяване във времето, задълбочавайки проблема.“ Уж можех да спра,когато си поискам, че контролирах нещата, а то какво се оказа 14 години спирах, почвах, спирах, почвах и този омагьосан кръг се повтаряше, спирах но не променях възгледа си за живота и законите, по които се движех в него, тука благодарение на покрепата от екипите и психолозите в „Ново начало“ преодолях много трудности, но най-вече им благодаря, че ми помогнаха да преодолея себе си…“

Обществото често си мисли, че наркоманите и алкохолиците нямат достатъчно воля, че те трябва да се вземе в ръце, но това не е вярно! Не е възможно да се спре употребата само на желание и решение. Необходимите грижи и лечение в рехабилитационен център!

Това е само една малка част от богатият опит и знания на нашият екип.
Ние искаме да благодарим на зависимите, които ни потърсиха, че ни позволиха да им предаден нашият опит, че повярваха в нашата програма и не се отказват да се борят.